Постморската треска

Нямаше начин постморската треска да не ме тръшне и тази година. Още съм добре, но я усещам как малко по малко се домогва до мен – определено ще ме издебне и ще ме сграбчи – морска наистина, като октопод, който се спотайва на дъното на душата ми. Вече съм втори ден в милата ми прашна София, приятелите естествено ги няма – всички са там (тези които са тук са сдухани от работа и не съм сигурна дали искам да ги виждам), в една паралелна вселена, тотално различна и безразлична към всякакви ангажименти и тревоги, единственото което те интересува е доколко ще се класираш с точките и отпуската…

smokin_bar.jpg

За постморската треска трябва да се търси решение – сега се чудя какво да направя, че да наруша едва започващото, но установено софийско ежедневие – изобщо не ми се зацикля още, а истината е, че треската си е болест и като всяка такава се нуждае от здрава храна, (яко пиене :Р), слънце, въздух и…. болнични (поне една седмица, докато ти се настрои ЦНС на нова вълна, този път не морска). Ех, хубаво, че съществуват уикендите и морето не е чак тоооолкова далече!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s