Летни фестивали… ееех!

Скоро се върнах от Exit 007, а вече не ме свърта тук, така ми се ходи на Sziget, че ще се побъркам…

Та лятото е време за пътуване, море, музика, нощи на открито и… музикални фестивали! Кой каквото ще да говори за Exit-а и сърбите! Истината е, че ние в България едва ли някога ще достигнем тяхното ниво на организация и музикална култура.

От палатковия лагер имаше чудесна гледка към крепостта, издигаща се на другия бряг на Дунава. Като си легнеш сутрин чуваш ясно изпълнителите на Main Stage и възторжената тълпа, която ги аплодира, а вечер преди залез слънце до теб достигат първите акорди, така, че дори и да не си на сцената винаги знаеш какво става там.

Вечерта на откривнето беше невероятна. Няколко изтребителя разпориха небето съпровождани от виковете на тълпата почитатели, която пъплеше по брега и моста на път към The State of Exit. В по-късните часове заря избухна в разноцветни сияния и оцвети еуфорията на хората. За самите изпълнители няма какво да говоря – всеки си има любимци, а 29-те сцени са като сбъдната мечта за българския меломан.

Естествено не можеш физически да присъстваш на всичко, но за това пък хората си споделят, а има и много снимки и видео по чуждите и бг сайтове.