Когато бялото е черно, а синьото – крайно

За цветовете и тяхното значение всеки дизайнер е чел много. Аз лично съм имала късмета да уча цветознание и комбинаторика, но по принцип на повечето хора умението да съчетават цветовете им е заложено и си идва отвътре. Много се кефя когато виждам нетипични и уж несъвместими комбинации или необичайно използване на цветовете. Понякога само това е достатъчно за съдаване на интерес…

Затова две емблематични цветови поеми от Робърт Фрост:

Design

I found a dimpled spider, fat and white,
On a white heal-all, holding up a moth
Like a white piece of rigid satin cloth –
Assorted characters of death and blight
Mixed ready to begin the morning right,
Like the ingredients of a witches’ broth –
A snow-drop spider, a flower like a froth,
And dead wings carried like a paper kite.

What had that flower to do with being white,
The wayside blue and innocent heal-all?
What brought the kindred spider to that height,
Then steered the white moth thither in the night?
What but design of darkness to appall?–
If design govern in a thing so small.

Fragmentary Blue

Why make so much of fragmentary blue
In here and there a bird, or butterfly,
Or flower, or wearing-stone, or open eye,
When heaven presents in sheets the solid hue?
Since earth is earth, perhaps, not heaven (as yet)–
Though some savants make earth include the sky;
And blue so far above us comes so high,
It only gives our wish for blue a whet.

Robert Frost

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s