Срам

Човешкото същество е единствено по рода си – убива за кеф, за да се изфука, не поради някакъв заложен в него инстинкт, а поради вродената си глупост и манията си за величие. За да не преразказвам вижте поредното доказателство…

Идея за коледен подарък

Как можеш да зарадваш приятелката си за Коледа? Като и купиш пръстен и заедно с него предложиш сърцето си или като опаковаш нещо не чак толкова задължаващо, но изключително романтично… )

Молба от проф. Александър Тодоров

През 1916 год. проф.Александър Тодоров- Балан прочел във вестника, че е уволнен от Софийския Университет „Климент Охридски“. Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо до министъра на просветата.

Господин Министре,

С душесмут окосъзрях вестилище във вестопродавците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Вашето просветилище народно поради несгодие стареско. Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувани матерни мръснословия. Защото ако ме олицесъзрете ще заключите, че съм душесвет, сърцемлад и в прекрасно якотелесие. Никакво колянослабие и кръстонемощни поличби не са ме спохождали. Храноплътните ми желания са като у новобрачни. Гълтанището ми, коремието и продължаващите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските подсети – непрестанни. При това младосърцие и якотелесие бива ли да ме подвергавате на изпъдица?

С настоящето буквописано заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъдновремие да ме оставите на трудотворно занимание.

Последно допълнение:

Виж, ако става реч за проф. Влахов, той макар че е в ергенски самолиб, изпадна в кръстонемощие и в комай пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по- належаща.

Теорията за биволите

Теорията за биволите изскочи като стар и добре забравен бисер по скайпа. Накратко тя звучи така:

„Стадо биволи се движи толкова бързо, колкото най-бавния бивол в стадото. Когато стадото е гонено, най-бавните и най-слабите биволи са най-отзад. Те биват убивани най-напред. Този естествен подбор служи на цялото стадо, понеже чрез редовното отпадане на най-слабите в стадото то запазва или даже подобрява скоростта и здравето си.“

От нея произтичат няколко много важни следствия:

„Подобно на това човешкият мозък може да работи толкова бързо, колкото скоростта на електрическия сигнал на най-бавните му клетки позволява. Най-новите епидемиологични изследвания показват, че чрез прекомерна употреба на алкохол биват убивани мозъчни клетки, но при това най-слабите и най-бавните първи измират. Това ще рече, че редовната употреба на алкохол помага за елиминирането на слабите мозъчни клетки и прави мозъка по-бърз и по-ефективен.

Резултатите от това обширно изследване подтвърждават причинно-следствената връзка между уикенд-купоните и работоспособността. Това обяснява също така защо работещите хора малко след напускането на университета или след сватба не могат да се сравнят по работоспособност със студентите.

Само който не спира да се отдава на неограничената употреба на алкохол, може да поддържа интелектуалното ниво, което е имал докато е бил студент.

Така че това е призив. Когато нашата държава изгуби технологическия си напредък, не трябва да се крием! Нека всички задружно се върнем по кръчмите и запием, защото нашите работодатели и нашата страна се нуждаят от най-доброто, на което сме способни, и не трябва да си опропастяваме шансовете за кариера. Нека живеем с бутилката и дадем всичко от себе си!“

P.S. Благодарности на Fozzie за агитацията

Среща с Пепелника

Уговаряли ли сте си среща с Пепелника? Пепелникът е готин пич – първо пали цигара, отпива глътка алкохол и ме поглежда замечтано…

Сладостно усещане: димът гъделичка ноздрите ми и чак ме кара да се чувствам неудобно, че се храня докато Той пуши. Затова оставям вилицата, поглеждам го влюбено, поемам си въздух и изпълвам всяка алвоеола от дробовете си с него: въздух от неговият дъх…

Искаш да те освидетелстват?

Ето ти два сайта:

What Color Is Your Brain?

http://www.piepalace.ca/blog/asperger-test-aq-test/

Можеш спокойно да попълниш тестовете – освен забавни са учудващо точни , а след това гордо да закачиш резултата в собствения си блог за да се направиш на много умен/луд респективно.

MY BRAIN IS PURPLE!

Of all the brain types, my is the most idealistic. I tend to think wild, amazing thoughts. My dreams and fantasies are intense. My thoughts are creative, inventive, and without boundaries. I tend to spend a lot of time thinking of fictional people and places – or a very different life for myself.

Сватбеният ден

Казват, че всяка жена след определена възраст започва да си мечтае за сватбения ден, за дом, деца и семейство. Е, явно аз съм супер инфантил, защото такива мечти изобщо не ми минаваха през главата до днес…

Изведнъж по време на задължителното ровене в интернет случайно попаднах на едно клипче, което тотално преобърна представите ми за това колко ужасни и излишни са сватбите. Клипчето е от сватбата на Vincenca и Feliz, която е красива, романтична и нереална като мечта:

Постморската треска

Нямаше начин постморската треска да не ме тръшне и тази година. Още съм добре, но я усещам как малко по малко се домогва до мен – определено ще ме издебне и ще ме сграбчи – морска наистина, като октопод, който се спотайва на дъното на душата ми. Вече съм втори ден в милата ми прашна София, приятелите естествено ги няма – всички са там (тези които са тук са сдухани от работа и не съм сигурна дали искам да ги виждам), в една паралелна вселена, тотално различна и безразлична към всякакви ангажименти и тревоги, единственото което те интересува е доколко ще се класираш с точките и отпуската…

За постморската треска трябва да се търси решение – сега се чудя какво да направя, че да наруша едва започващото, но установено софийско ежедневие – изобщо не ми се зацикля още, а истината е, че треската си е болест и като всяка такава се нуждае от здрава храна, (яко пиене :Р), слънце, въздух и…. болнични (поне една седмица, докато ти се настрои ЦНС на нова вълна, този път не морска). Ех, хубаво, че съществуват уикендите и морето не е чак тоооолкова далече!

Лятото идва!

Лятото вече се задава, с вълните, вятъра и пясъка скърцащ между зъбите… В нетърпението си реших да открием къмпингарския сезон, така че отидохме на Крушунските водопади да подивеем.

За съжаление се оказа, че не сме единствените „диви“ посетители на каскадата…

Към водопадите води тесен и прашен път, по който с повечко късмет се качва кола. Късмет, защото разминаването с друг автомобил е направо мъчение, което като стигнеш горе се оказва напразно. Местните плътно са окупирали района – палатките им са опънати направо в прахта и отвсякъде се носят псевдо-балкански ритми (балканско реге както каза един приятел ). През деня е трудно да се разминеш по екопътечката с посетителите, камо ли да направиш качествени снимки без човешко присъствие. Тя – каскадата обаче си тече невъзмутима в красотата си, водата блести на слънцето и няма как да не се възхитиш от това райско кътче, яко налазено, но все още незасегнато от човека.

Imagine

Любимата ми фраза за деня:

„Anyone who thinks the sky is the limit, has limited imagination“.

Винаги може да повдигнеш духа си с All posters.