Лятото идва!

април 26, 2007

Лятото вече се задава, с вълните, вятъра и пясъка скърцащ между зъбите… В нетърпението си реших да открием къмпингарския сезон, така че отидохме на Крушунските водопади да подивеем.

За съжаление се оказа, че не сме единствените „диви“ посетители на каскадата…

58609_1.jpg

Към водопадите води тесен и прашен път, по който с повечко късмет се качва кола. Късмет, защото разминаването с друг автомобил е направо мъчение, което като стигнеш горе се оказва напразно. Местните плътно са окупирали района – палатките им са опънати направо в прахта и отвсякъде се носят псевдо-балкански ритми (балканско реге както каза един приятел :) ). През деня е трудно да се разминеш по екопътечката с посетителите, камо ли да направиш качествени снимки без човешко присъствие. Тя – каскадата обаче си тече невъзмутима в красотата си, водата блести на слънцето и няма как да не се възхитиш от това райско кътче, яко налазено, но все още незасегнато от човека.

Imagine

април 26, 2007

Любимата ми фраза за деня:

„Anyone who thinks the sky is the limit, has limited imagination“.

Винаги може да повдигнеш духа си с All posters.

Kid Koala в София

април 25, 2007

…Още едно потвърждение, че никога не трябва да се заричаш, в неща като „повече никога няма да пия толкова много“ или „в Ялта няма да стъпя“…

Ще стъпя и още как! Защото въпреки клонираните гости на столицата с бъбрековидни очила, Ялта се доказва като клуб, който кани едни от най-качествените музиканти: доказали се във времето имена всред всеобщия хаос от парчета еднодневки.

Прочетете остатъка от публикацията »

De Phazz

април 23, 2007

De Phazz направиха невероятен концерт в Зала 1 на НДК! Залата беше препълнена с възторжени хора, които станаха, танцуваха, пяха, махаха с ръце, викаха и тържествуваха.

Прочетете остатъка от публикацията »

Moshic в Escape

април 21, 2007

Напоследък направо се побърквам като отида на парти в някое лъскаво клубче. Хора, които нищо не разбират от музика, показват дрехи, прически и тела и се кълчотат в някакъв безумен ритъм стил фолк техно. И после слава Богу се отегчават сами от себе си и отиват на afterparty в Sin City…

Въпреки всичко Moshic си заслужаваше моето „духовно терзание“ от заслепяващите бласък и суета.