Лятото идва!
април 26, 2007
Лятото вече се задава, с вълните, вятъра и пясъка скърцащ между зъбите… В нетърпението си реших да открием къмпингарския сезон, така че отидохме на Крушунските водопади да подивеем.
За съжаление се оказа, че не сме единствените „диви“ посетители на каскадата…

Към водопадите води тесен и прашен път, по който с повечко късмет се качва кола. Късмет, защото разминаването с друг автомобил е направо мъчение, което като стигнеш горе се оказва напразно. Местните плътно са окупирали района – палатките им са опънати направо в прахта и отвсякъде се носят псевдо-балкански ритми (балканско реге както каза един приятел
). През деня е трудно да се разминеш по екопътечката с посетителите, камо ли да направиш качествени снимки без човешко присъствие. Тя – каскадата обаче си тече невъзмутима в красотата си, водата блести на слънцето и няма как да не се възхитиш от това райско кътче, яко налазено, но все още незасегнато от човека.
Imagine
април 26, 2007
Любимата ми фраза за деня:
„Anyone who thinks the sky is the limit, has limited imagination“.
Винаги може да повдигнеш духа си с All posters.
Kid Koala в София
април 25, 2007
…Още едно потвърждение, че никога не трябва да се заричаш, в неща като „повече никога няма да пия толкова много“ или „в Ялта няма да стъпя“…
Ще стъпя и още как! Защото въпреки клонираните гости на столицата с бъбрековидни очила, Ялта се доказва като клуб, който кани едни от най-качествените музиканти: доказали се във времето имена всред всеобщия хаос от парчета еднодневки.
De Phazz
април 23, 2007
De Phazz направиха невероятен концерт в Зала 1 на НДК! Залата беше препълнена с възторжени хора, които станаха, танцуваха, пяха, махаха с ръце, викаха и тържествуваха.
Moshic в Escape
април 21, 2007
Напоследък направо се побърквам като отида на парти в някое лъскаво клубче. Хора, които нищо не разбират от музика, показват дрехи, прически и тела и се кълчотат в някакъв безумен ритъм стил фолк техно. И после слава Богу се отегчават сами от себе си и отиват на afterparty в Sin City…
Въпреки всичко Moshic си заслужаваше моето „духовно терзание“ от заслепяващите бласък и суета.