A Tribute To Tomek Baginski

Томек Багински е полски артист, известен сред феновете на 3D анимацията като създателят на култовите късометражни филми „The Cathedral“ и „Fallen Art“. Умът ми не побираше как човешко същество може да измисли и направи такова „нещо“, затова реших да разбера възможно най-много за „падналото“ изкуство на Багински…

Степени на пиянство

Една статия за степените на махмурлук ме подсети за „материал“, който направих това лято на Смокини. Главната роля е в изпълнение на небезизвестния Доктора.

Аплодисменти!!!

Времетръс

Миналата вечер отидох на „Времетръс“ по Кърт Вонегът в Народния театър „Иван Вазов“. Очаквах, че постановката ще ми хареса, но тя направо ме грабна още в самото си начало и аз се преселих в действителността на Килгор Траут – толкова осезаема и реална, колкото и битието, в което ние съществуваме. „Времетръс“ е разказ за безсилието на хората да променят миналото и безсмислието на всички опити в това направление, за „живота на автопилот“ и липсата на свободна воля. Бях забравила брилянтният стил на Вонегът – как съумява чрез сатирата си да те накара да се разсмееш до сълзи и едновременно с това да се замислиш над сериозността на проблема, който представя…

Кубинска мечта

Днес се заговорихме с едно приятелче за наргилета, тютюн, канела, ром, музика и все приятни неща и ето до къде доведе всичко това…

Tuatara

Любовта си към Tuatara дължа на един мой съученик от гимназията, когото аз запалих по „гръндж“ музиката, а в последствие това стана негова философия. Когато ми връчи първият албум на Tuatara с обяснението, че вътре свирят музиканти от най-популярните тогава групи, ми беше трудно да повярвам – музиката на Tuatara е по-близо до джаза и няма почти нищо общо с алтернативния рок по това време. Това е уникална хармония с ambient звучене, основано на електрически семпли от класическа клавиатура, звуци от струнни инструменти и дълбокия тембър на рог, които пресъздават eдна наистина визуална и осезаема атмосфера.

Anatomy Illustrated

В новият брой на любимото ми списание Computer Arts е намерил място прекрасен самоучител от медицинския илюстратор Майк де ла Флор. Приложени са подробни скици към обясненията, а най-добрата новина е, че можете да го свалите безплатно от електронната версия на списанието, заедно със съпътстващите файлове. И да ви издам една тайна: рисунката по-горе ще ви отведе на точното място.

Nortec Collective

От няколко години следя едно течение в музиката, което беше станало популярно през 2002 – 2003 година и после замря. Става въпрос за музиката на Nortec Collective, наречена Norteсo Techno – хибрид от съвременна електронна и традиционната северномексиканска музика, наричана Ranchera или Banda Sinaloense.

Уроци по рисуване

Рисуването е тясно свързано с графичния дизайн – то превръща предметите във форми и ни учи как да манипулираме перспективата за да създадем 3D илюзия. За тези, които нямат време да посещават уроци по рисуване, в Интернет има стотици сайтове, посветени на темата, и въпреки многообразието, някои от тях са открояват.

Представям ви два от най-полезните сайтове за мен:

„Learn to draw“ е самоучител разделен на 3 нива:

• Основи на рисуването
• Рисуване на хора
• Карикатури

“ The Structure of Man“ на Riven Phoenix e серия от видео-уроци, посветени на реалистичното изобразяване на човешката фигура.

Метафората срещу клишето

Метафората е един от най-интересните похвати в литературата, който допринася това изкуство да е истински вълнуващо и непредсказуемо. Какво се получава обаче когато метафората се приложи в уеб дизайна? Хората не разбират символиката – предпочитат да видят нещо познато, което да се побира в рамките на автоматизираното им „въображение“. Затова в България все още изобилстват посредствените реклами – те винаги ще намерят своя таргет – нещо от сорта на Паулу Коелю бум сред манекенките.

Имах поръчка от клиент, който искаше бизнес ориентиран сайт, определящ за изграждане на нов имидж на компанията. Проблемът е, че „работа“ и „бизнес“ в представата на масовият потребител са свързани с ръкостискащи се костюмари, каквито аз на желая да присъстват в моя проект. Липсата на човешко присъствие наистина плаши хората дотолкова, че да предпочетат сигурността на клишето пред двусмислието на метафората. За мене този страх е необясним и нездравословен…

И за да не остана неразбрана накрая, нека направя извод по подобие на любимия на всички бестселър писател:

Метафората може да е интересна, но в редица случи клишето продава!

Консервативен „дизайн“

Работата с консервативни клиенти, може да бъде много изнервяща, поради това, че съществува риск от неразбиране на най-добрите ти идеи. Затова всяко нещо, което правя напоследък е придужено с компромисен вариант – спестява наистина време и нерви, защото дори да дадеш всичко от себе си и да направиш два „уникални“ според теб дизайна, клиентът (който винаги е в правото си!) няма твоето мислене и представа, а пък и не му стиска – той залага бизнеса си на карта, а ти само името си. И какво значи толкова това име, когато си на свободна практика, ще направиш компромис със себе си (нелепото е, че този компромис налага след себе си още такива).